Брегът остава толкова тих.
Реката при сбогуване е друга.
Написан на водата тъжен стих.
Воал във времето отплува.
Небето, облаци и няма вик.
Прощаваш се сред тишината.
Безкраен винаги е този миг,
след които идва самотата.
Събрани длани има светлина
от любовта, която е за двама.
И минало със смях и топлина.
Красиво е, но никога измама. ...