По запенени бързеи стъпвах,
да достигна оттатък брега.
Често падах и се препъвах,
а не знаех дори как се плува.
Но реката ме носеше лека,
сякаш аз съм ú водното конче,
и не сещах дори и умора,
а брегът ми подаваше клонче.
Щом достигнех го с тиха въздишка,
ставах негова - ефирна и нежна.
Във постеля, от обич застлана,
ме приютяваше в топла прегръдка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up