7.12.2011 г., 10:32 ч.

Реката и брегът 

  Поезия
743 0 16
По запенени бързеи стъпвах,
да достигна оттатък брега.
Често падах и се препъвах,
а не знаех дори как се плува.
Но реката ме носеше лека,
сякаш аз съм ú водното конче,
и не сещах дори и умора,
а брегът ми подаваше клонче.
Щом достигнех го с тиха въздишка,
ставах негова - ефирна и нежна.
Във постеля, от обич застлана,
ме приютяваше в топла прегръдка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??