Защо ли, в мига в който  те срещна,

провиждам себе си в твоите очи?

Светът разтваря са подобно пяна нежна

разплискал  светлина, за  да не горчи.

Превръщам се във фея бързолетна,

докоснала те с всички сетива.

И моля се забързаното време

да ме изчака, за да ти се насладя.

Улавям се как пулса ми забързва

и не намира начин  да се  укроти...

Поток от думи устата ми забързва,

но ти не знаеш, колко ме боли.

Да гледам как, към друга замечтан си...

Как сляпа е за твоите  ръце...

Как любовта се лута в пространства

сама... с въпросът: „Накъде?“

И всичко е небивала измама.

И времето измислено от нас.

Оставило единствено реклама:

„Опитай! Имаш следващ шанс!“