Ня­кол­ко але­ни ро­зи в сне­га са за­м­ре­ли -
бол­ка, бро­ди­ра­на в пре­с­пи­те, чи­с­ти и бе­ли.
Ня­кол­ко ло­к­ви­ч­ки кръв под не­бе­то,
от гъ­лъб, про­с­т­ре­лян на­п­ра­во в сър­це­то.
Как да за­б­ра­вя оло­в­на­та те­жест в гър­ди­те?
Ви­но­в­на се чу­в­с­т­вам на­ра­в­но с ло­в­ци­те!
* * *
От кри­ло­то на гъ­лъ­ба смър­т­но ра­нен
пе­ро се от­ро­ни и па­д­на пред мен.
На­ве­дох се, бол­на от мъ­ка и срам
и вди­г­нах пе­ро­то, при­ти­х­на­ло там.
О, пти­цо не­вин­на и тол­ко­ва не­ж­на, ...