evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
25.11.2010 г., 12:28 ч.

Реквием за... 

  Поезия » Гражданска
640 0 5

Ня­кол­ко але­ни ро­зи в сне­га са за­м­ре­ли -

бол­ка, бро­ди­ра­на в пре­с­пи­те, чи­с­ти и бе­ли.

Ня­кол­ко ло­к­ви­ч­ки кръв под не­бе­то,

от гъ­лъб, про­с­т­ре­лян на­п­ра­во в сър­це­то.

Как да за­б­ра­вя оло­в­на­та те­жест в гър­ди­те?

Ви­но­в­на се чу­в­с­т­вам на­ра­в­но с ло­в­ци­те!

 

* * *

От кри­ло­то на гъ­лъ­ба смър­т­но ра­нен

пе­ро се от­ро­ни и па­д­на пред мен.

На­ве­дох се, бол­на от мъ­ка и срам

и вди­г­нах пе­ро­то, при­ти­х­на­ло там.

О, пти­цо не­вин­на и тол­ко­ва не­ж­на,

тъй груб е све­тът ни! И знам, не­из­бе­ж­но

ду­ши­те ни хла­д­ни ле­дът ще по­к­рие,

щом в бе­ли­те гъ­лъ­би стре­ля­ме ние.

 

* * *

Ку­че­та ръ­фат кри­ле­те на гъ­лъ­ба бял!

А ло­в­ци­те тро­фе­и­те мър­т­ви бро­ят.

Ка­то въл­ци, по­мъ­к­на­ли от пля­ч­ка­та дял,

до­вол­ни и си­ти се ка­нят да спят.

Ни­ма ще съ­ну­ват те ут­ро за­с­мя­но,

окъ­па­но в слън­че­ви, зла­т­ни лъ­чи?

В гъ­лъ­бо­во ут­ро със кър­ви об­ля­но

и слън­це­то све­ж­да сър­ди­то очи.

Гре­хът им кур­шу­мен, улу­чил сър­це­то,

ще ра­ж­да в съ­ня им ко­ш­мар след ко­ш­мар.

Ня­ма го гъ­лъ­бът бял под не­бе­то!

Светът  заприлича на касапина стар.

 

 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??