Jul 14, 2016, 6:05 PM

Революция 

  Poetry » Civilian
330 0 1

Години минават през тъмна пролука,

тълпят черен гняв и дирят сполука,

избухват внезапно и искат възмездие,

от светски елити, кокетно съзвездие,

синове най-добри на шайка безродна -

в миг ще усетят водата свободна,

как ги залива и дави в любов,

изблик народен за кърви готов,

прочистващ земята и носещ потоп,

ново начало на бъдещ живот,

човешкият блян за врат без хомот,

надежда платена със сълзи и пот...

 

Но защо?

Защото някой не иска промяна...

Някой от сой, с потекло...

Кокала няма да пусне,

дори да му извадят око!

Разберете...

Не може да сложите на народа седло.

Не можете да турите прът

на въртящо се земно кълбо.

Не можете даже да съградите гнездо.

Знаете само едно...

Терор, Смърт и Разруха!

Плод на години мъдрост и житейска сполука,

решение ваше за всеки проблем,

нужен, полезен ярем,

за скотове – тояга, за „хитрите“ – крем,

кретенията бясна в днешния ден,

в който човекът е празен рефрен...

Нищо... с вашите камъни по вашата глава...

© Александър Митков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Нищо... с вашите камъни по вашата глава..." - това не го вярвам, че ще стане! Няма възмездие!
Random works
: ??:??