14 jul 2016, 18:05

Революция 

  Poesía » Civil
329 0 1

Години минават през тъмна пролука,

тълпят черен гняв и дирят сполука,

избухват внезапно и искат възмездие,

от светски елити, кокетно съзвездие,

синове най-добри на шайка безродна -

в миг ще усетят водата свободна,

как ги залива и дави в любов,

изблик народен за кърви готов,

прочистващ земята и носещ потоп,

ново начало на бъдещ живот,

човешкият блян за врат без хомот,

надежда платена със сълзи и пот...

 

Но защо?

Защото някой не иска промяна...

Някой от сой, с потекло...

Кокала няма да пусне,

дори да му извадят око!

Разберете...

Не може да сложите на народа седло.

Не можете да турите прът

на въртящо се земно кълбо.

Не можете даже да съградите гнездо.

Знаете само едно...

Терор, Смърт и Разруха!

Плод на години мъдрост и житейска сполука,

решение ваше за всеки проблем,

нужен, полезен ярем,

за скотове – тояга, за „хитрите“ – крем,

кретенията бясна в днешния ден,

в който човекът е празен рефрен...

Нищо... с вашите камъни по вашата глава...

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Нищо... с вашите камъни по вашата глава..." - това не го вярвам, че ще стане! Няма възмездие!
Propuestas
: ??:??