Aug 17, 2019, 1:24 PM
Риба
Ще ти разкажа нещо лично...
Понякога "кълва" на думи,
познавам хората отлично,
но куките са им куршуми...
По устните ми има рани,
целувани са, но боли си...
Лекувам нощите със разни,
но сутрините ми са празни...
По скулите ми има пръсти,
но в тях не чувствам нищо лично.
Убих се да изслушвам хора,
убих се да не чувам нищо...
И често, може би, прекъсвам,
защото вече знам финала...
Боли преди да си замахнал...
Боли преди да стане рана...
© Йордан Ботев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесен стих!
Браво Дани! -
Дани, наистина е много силно и остава в читателя! Поздравявам те!
-
Браво Дани!
-
Благодаря ти!
-
Наистина чудесен стих!
Поздравявам те. -
Аз благодаря!
-
Събрало части от истината, в която вярвам и аз, това стихотворение ми допадна страшно много. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"лично" и "отлично", "думи" и "куршуми" добре, нищо че са клишета. От клишетата е много трудно да се избяга, особено ако човек е като мен - да не обича да бяга. Другите рими обаче ги няма