17 авг. 2019 г., 13:24
Риба
Ще ти разкажа нещо лично...
Понякога "кълва" на думи,
познавам хората отлично,
но куките са им куршуми...
По устните ми има рани,
целувани са, но боли си...
Лекувам нощите със разни,
но сутрините ми са празни...
По скулите ми има пръсти,
но в тях не чувствам нищо лично.
Убих се да изслушвам хора,
убих се да не чувам нищо...
И често, може би, прекъсвам,
защото вече знам финала...
Боли преди да си замахнал...
Боли преди да стане рана...
© Йордан Ботев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чудесен стих!
Браво Дани! -
Дани, наистина е много силно и остава в читателя! Поздравявам те!
-
Браво Дани!
-
Благодаря ти!
-
Наистина чудесен стих!
Поздравявам те. -
Аз благодаря!
-
Събрало части от истината, в която вярвам и аз, това стихотворение ми допадна страшно много. Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"лично" и "отлично", "думи" и "куршуми" добре, нищо че са клишета. От клишетата е много трудно да се избяга, особено ако човек е като мен - да не обича да бяга. Другите рими обаче ги няма