Римуване на самотата
Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас.
Където бе сърцето – зее кратер.
Намерих в тишината си компас.
(Навярно своя най-добър приятел.)
Прегръща ме с невидими ръце,
невидимите сълзи ми попива,
със обич милва моето лице
и учи ме да бъда пак щастлива.
Опитвам се. Но всичко е мираж...
Трепереща от студ аз пак се будя
сред тихия, добре познат пейзаж,
привикнала без чувства. И бездумна.
А как ми се говори!... Ще се пръсна
от толкова натрупани мълчания!
Троха любов ми трябва, да възкръсна
и празнотата с нея да нахраня.
Изпращам тишините си по вятъра...
В една безсънна нощ – ще те погалят.
Ни ме пъди, невидими приятелю!
Изгубя ли и теб... това е краят!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко добре си римувала самотата, Павлина! И макар да е тъжен този твой стих, аз вярвам, че празнотата ще бъде запълнена, защото сърцето ти е отворено за онази "троха" любов, толкова потребна на всеки! Поздрав!
-
Следвай стрелкичката на компаса си...
-
Пожелавам ти да намериш причина да говориш, а междувременно мълчанието в стихове ти се получава добре.
-
Каква тъжна красота! Поздрави, Павлина!
-
Под моите тъги трудно коментирам... Просто благодаря на миналите оттук!
-
Много силен стих!
"Троха любов ми трябва, да възкръсна
и празнотата с нея да нахраня."
Поздравления! -
Толкова хубаво и толков "крайно"! Не е някак си възможно да си в самия край!Изправена до стената...
-
От няколко зрънца останали в душата: ще възкръсне любовта ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави за хубавия стих!