22 окт. 2017 г., 20:59

Римуване на самотата 

  Поэзия » Другая
1165 10 9

 

Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас.
Където бе сърцето – зее кратер.
Намерих в тишината си компас.
(Навярно своя най-добър приятел.)
Прегръща ме с невидими ръце,
невидимите сълзи ми попива,
със обич милва моето лице
и учи ме да бъда пак щастлива.
Опитвам се. Но всичко е мираж...
Трепереща от студ аз пак се будя
сред тихия, добре познат пейзаж,
привикнала без чувства. И бездумна.
А как ми се говори!... Ще се пръсна
от толкова натрупани мълчания!
Троха любов ми трябва, да възкръсна
и празнотата с нея да нахраня.

 

Изпращам тишините си по вятъра...
В една безсънна нощ – ще те погалят.
Ни ме пъди, невидими приятелю!
Изгубя ли и теб... това е краят!

 

Павлина Соколова 

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъгата лекува. Тя е необходимо състояние на духа, за да пребори проблем. Когато обаче стигне до отчаяние, е нелечима. Но пък човек, който е свикнал с тъгата, знае какво е необходим да се направи...
    Поздрави за хубавия стих!
  • Колко добре си римувала самотата, Павлина! И макар да е тъжен този твой стих, аз вярвам, че празнотата ще бъде запълнена, защото сърцето ти е отворено за онази "троха" любов, толкова потребна на всеки! Поздрав!
  • Следвай стрелкичката на компаса си...
  • Пожелавам ти да намериш причина да говориш, а междувременно мълчанието в стихове ти се получава добре.
  • Каква тъжна красота! Поздрави, Павлина!
  • Под моите тъги трудно коментирам... Просто благодаря на миналите оттук!
  • Много силен стих!
    "Троха любов ми трябва, да възкръсна
    и празнотата с нея да нахраня."

    Поздравления!
  • Толкова хубаво и толков "крайно"! Не е някак си възможно да си в самия край!Изправена до стената...
  • От няколко зрънца останали в душата: ще възкръсне любовта ти!
Предложения
: ??:??