Прокарваш тънката черта,

   на хоризонта

     по уморените ми чувства.

С червило прясно слагаш Слънцето,

    разнасяш с устни

      и мъчи се горкото

        да пръсне моята мъгла.

Поле насяваш от мечти

   невинни, крехки, мънички цветя,

      а там, над него, зло бръмчи

         на мойта ревност

            досадната муха.

С въздишки правиш вятър,

    с надеждите – дърво,

      по него кацат птиците

          на твоето добро.

Търкулва се една сълза,

      тече, като река,

         не се помръдва

           скалата на мойта суета.

Леко с гумичката на търпение,

     с уморени пръсти, там накрая

            триеш мойта лошотия.

Подписваш се със запетая:

         "Нарисувах Рая,

                                или... Края"