Прокарваш тънката черта,
на хоризонта
по уморените ми чувства.
С червило прясно слагаш Слънцето,
разнасяш с устни
и мъчи се горкото
да пръсне моята мъгла.
Поле насяваш от мечти
невинни, крехки, мънички цветя,
а там, над него, зло бръмчи
на мойта ревност
досадната муха.
С въздишки правиш вятър,
с надеждите – дърво,
по него кацат птиците
на твоето добро.
Търкулва се една сълза,
тече, като река,
не се помръдва
скалата на мойта суета.
Леко с гумичката на търпение,
с уморени пръсти, там накрая
триеш мойта лошотия.
Подписваш се със запетая:
"Нарисувах Рая,
или... Края"
© Хари Спасов Все права защищены