*На Влад*

Носиш се… вълна на парчета,

като черна врана, оголяла от самота.

Някога, всякога, винаги…

Дъжд от сивота, оцветен в дъга.

Сега, тогава, преди, винаги…

Вземаш отломки, правиш платна,

рисуваш луна, рисуваш дъжда,

рисуваш звезда, твориш светлина.

И пак, и пак, и преди,

сега и завинаги…

Избори много -

няма ни верни, ни грешни.

Моят-твой…

Счупени парчета, оголяла стая.

Бос си всред нея,

оголял от бездушието.

Тъма. Слънце. Сянка.

И прииждат спомени в сегашното,

за да бъдат целунати - възкресени.

Убий ги! Съживи моето-твое

и се удави, за да те търся в небето!