*На Влад*
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга.
Сега, тогава, преди, винаги…
Вземаш отломки, правиш платна,
рисуваш луна, рисуваш дъжда,
рисуваш звезда, твориш светлина.
И пак, и пак, и преди,
сега и завинаги…
Избори много -
няма ни верни, ни грешни.
Моят-твой…
Счупени парчета, оголяла стая.
Бос си всред нея,
оголял от бездушието.
Тъма. Слънце. Сянка.
И прииждат спомени в сегашното,
за да бъдат целунати - възкресени.
Убий ги! Съживи моето-твое
и се удави, за да те търся в небето!
© Криста Всички права запазени