Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Dec 12, 2022, 10:00 AM

Рисува тихо скрежът сърчица отвън 

  Poetry » Other
660 4 9

Пращят дръвцата, шепне  старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.

 

Той бил без крак, кален сред битки ветеран и,
изпънат гордо носел пушка и мундир,
видял я да танцува. Крехка с нежни длани,
стояла в арабеск... Той гледал я безспѝр.

 

Как свършва приказката, знаем го от малки,
но слушам, слушам и сънувам сякаш сън,
звезда, войник, любов – за огъня подпалки...
Рисува тихо скрежът сърчица отвън.

 

Преприда котката ми с тъничко вретено,
снегът на спомените вече не е бял...
Не знам защо, но някак стана ми студено,
дали за мене би войникът изгорял?

 


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история »

3 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??