Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12 dic 2022, 10:00

Рисува тихо скрежът сърчица отвън 

  Poesía » Otra
661 4 9

Пращят дръвцата, шепне  старата камина,
капаче вдига малко чайниче за миг,
разказват пламъците как във век отминал,
се влюбил храбрият, оловният войник.

 

Той бил без крак, кален сред битки ветеран и,
изпънат гордо носел пушка и мундир,
видял я да танцува. Крехка с нежни длани,
стояла в арабеск... Той гледал я безспѝр.

 

Как свършва приказката, знаем го от малки,
но слушам, слушам и сънувам сякаш сън,
звезда, войник, любов – за огъня подпалки...
Рисува тихо скрежът сърчица отвън.

 

Преприда котката ми с тъничко вретено,
снегът на спомените вече не е бял...
Не знам защо, но някак стана ми студено,
дали за мене би войникът изгорял?

 


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш - да се превърне в история »

3 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??