Обречен смях, усмивка гробна,
сърце в обвивка тъмна, злобна,
крясъци на прокълната душа
вият се над сивата трева,
мъглата бавно се завръща
и тайно всичко прегръща
в прегръдката нежна, сива
... последна надежда щастлива,
а ангелът до гроба седи
и тъжни сълзи тихо реди
за това, какво е било преди
и затова, че изчезнаха тези следи.
Сега е сам, плаче, без да спре
и на гроба само може да се опре,
но това е животът му сега -
роб, вечен роб, седи до любовта,
която умря и всичко обрече
и всичко със себе си в гроба повлече...