Обречен смях, усмивка гробна,
сърце в обвивка тъмна, злобна,
крясъци на прокълната душа
вият се над сивата трева,
мъглата бавно се завръща
и тайно всичко прегръща
в прегръдката нежна, сива
... последна надежда щастлива,
а ангелът до гроба седи
и тъжни сълзи тихо реди
за това, какво е било преди
и затова, че изчезнаха тези следи. ...