Слънцето отчаяно кърви,
рони се по улиците сухи.
В мен отчаяно боли,
боря се със сетивата глухи.
Страдам в истини заровена.
Моля се за ден покой.
И душата ми отровена
пак крещи, че иска да си МОЙ.
Да простя аз пак направеното.
В огън от любов да изгоря.
Да възкреся и онова - забравеното,
ревността си в подчинение да преродя. ...