РОБ НА ТЯЛОТО
( първа ред/я)
Веселото ми лице умело е прикрило тъжното сърце.
Хубавите ми очи не долавят вече светлини.
Ушите ми не чуват веселба, глух съм за красивите неща.
Егоизъм ми е запленил носа, не долавям мириса на любовта.
Езикът ми, черна е магия поразяваща отровно като змия.
Ръцете ми са непотребни, само нараняват хората безвредни.
Краката ми са безполезни, потъпкват само красотите земни.
Сърцето ми във злоба е обвито, не допуска никого наблизо.
Затова душата ми е пустота, изпълнена с неописуема тъга.
Опитвам да се променя, опитвам и откривам смисъла на света. ...