РОБ НА ТЯЛОТО
РОБ НА ТЯЛОТО
( първа ред/я)
Веселото ми лице умело е прикрило тъжното сърце.
Хубавите ми очи не долавят вече светлини.
Ушите ми не чуват веселба, глух съм за красивите неща.
Егоизъм ми е запленил носа, не долавям мириса на любовта.
Езикът ми, черна е магия поразяваща отровно като змия.
Ръцете ми са непотребни, само нараняват хората безвредни.
Краката ми са безполезни, потъпкват само красотите земни.
Сърцето ми във злоба е обвито, не допуска никого наблизо.
Затова душата ми е пустота, изпълнена с неописуема тъга.
Опитвам да се променя, опитвам и откривам смисъла на света.
Роб на тялото
(втора ред/я)
прикрива умело едно тъжно сърце.
Хубавите, натежали от сълзи очи
не долавят разлените слънчеви лъчи.
Езикът ми превърнал се е в черна магия
поразява злокобно с отровата на змия.
Ушите ми не знаят що е мелодичност,
а дочуват единствено една безразличност.
Не долавям аз нежния мирис на живота,
въздухът не стига – силен е хомота.
Ръцете ми са две – нелепи, непотребни,
движейки се нараняват хората безвредни.
Краката ми са два предмета безполезни
потъпкват, без вина, красотите земни.
Сърцето ми във мрак и злоба се е вплело,
за любов е чуждо – без чувства опустело.
Затова душата ми е бездна – празнота,
изпълнена с тъга и вечна самота.
Но знам, че всичко това се променя
и мрачните ми мисли светлина заменя.
© Сим Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Лично на мен първото повече ми хареса. Но мога със сигурност да кажа, че и двете много действат. Прекрасни са.
-
второто ми харесва повече ,защото..ми въздейства по-силно.много е тъжно..добре че го има оптимизма
като гледам датата стихотворението е от доста отдавна,(ама нали съм още пълзяща)та дано тези чувства са отдавна заменени.. -
Второто е по-мелодично, но края на първото е по-логичен(опит за оптимизъм, а не увереност). Когато цялото стихотворение ти е мрачно, светлия край (колкото и да не ни се иска) разваля впечатлението от цялостното внушение, или поне когато е рязък. И аз съм ги писала такива от крайно тъмно до крайно светло. По-късно осъзнах, че понякога е по-добре да ги разделяш или просто да се оставиш на настроението за момента, пък място за оптимизъм винаги има, цялостната идеолоегия не се изменя от едно стихотворение. Най-големите творци са противоречиви, защото са емоционални
Удивително е как всички се повтаряме, макар и в по-различен контекст:
Усещано от сетивата
Усмивки безвкусни - заспивам.
Мрачни, тъжни лица - увяхвам.
Устни безмулвни - изсъхвам.
Писъци отекващи - заглъхвам.
Тъжни от болка лица - проплаквам.
Тежък, мръсен въздух - загивам.
Гневни помисли подли - изгарям.
Души безчувствени - умирам ...
Знам
Знам че ще падам‚
знам че ще среадам‚
знам че ще боли‚
знам че ще роня сълзи‚
но аз знам‚ че съм жива‚
знам че имам воля и сила‚
знам че тук и сега
аз мога да продължа‚
знам че има надежда на света‚
знам че някъде там е моята мечта‚
знам че мога да съм щастлива
и ще вярвам в това докто съм жива. -
Добре, добре...
отново се е получило мн добре -
идеята наистина я бива,умееш да я предадеш
но като цяло е малко дървено -
e, Симонче , преживяно е бъди уверена , ...
но последните изречения и в двата варианта са там поради простата
причина , че иначе бих сам си изневерил на целите и характера изобщо (т.е. оптимизъм , хуманизъм , вяра и разни такива идеали )
а . . . и благодаря ви разбира се за вниманието !!! -
ВЕЛИКОЛЕПНО!Много по-добро от първото.Браво-нямам думиПродължавай все така!
-
незнам тожа което е написано по горе дали е преживяно но аз го преживях,много ми харесва но меже и без последното изречение
-
Поради зачестилите коментари, че в творбата липсва мелодичност, моя милост реших да направя редакция
В последствие ще изтрия едно от двете стихотворения.
Но засега незнам на кое да гласувам доверие, така че оставям това на критиците.
Благодаря за вниманието! -
радвам се че ти харесва SKY
относно преборването ще се опитвам с всички сили -
Прекрасно е
Надявам се да се пребориш.Това е борба за смисъл на живота ни. -
Не съм кой знае колко вещ в материята, но ще изкажа скромно мнение. Като изпълнение не ми допадна много - римата ми се стори доста семпла (за ритъма на двете места фрей каза). Но трябва да се отбележи несъмнено добрия замисъл. Идеята на стихотворението ми хареса много. Дори и да се дължи на това, че до голяма степен се асоциирам, мисля, че си заслужава втория/трети прочит. От мен 4.
-
за последното изречение си права но иначе беше доста песимистичен завършек и аз го редактирах в последния момент
-
Много ми хареса, но в петото и последното изречение се губи ритъма.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
