Jan 17, 2010, 11:19 PM

Роден край 

  Poetry » Landscape
4442 0 1

Там, където се родих и писах

стихове за живота в този рай,

там, на двора под черешата –

там е моят роден край.

 

Там, под залеза на слънцето,

чаках с нетърпение тъмнината,

там сутрин в мъглата

търсех с поглед планината.

 

Из полята широки и зелени,

под всеки облак дъждовен,

там намерих незабравим,

неизлечим миг любовен.

 

Тук пак искам да дойда,

но времето не се връща,

да видя моя роден край,

да вляза в моята къща.

 

Там неусетно изникнаха

мечти и желания безкрай,

споменът ми ще ги запази –

и тях, и родния ми край.

 

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страшно трогателно и... Продължавай да пишеш! Много ми хареса Шест от мен и мерси за коментара - "Браво! Продължавай!!!"
Random works
: ??:??