Там, където се родих и писах
стихове за живота в този рай,
там, на двора под черешата –
там е моят роден край.
Там, под залеза на слънцето,
чаках с нетърпение тъмнината,
там сутрин в мъглата
търсех с поглед планината.
Из полята широки и зелени,
под всеки облак дъждовен,
там намерих незабравим,
неизлечим миг любовен.
Тук пак искам да дойда,
но времето не се връща,
да видя моя роден край,
да вляза в моята къща.
Там неусетно изникнаха
мечти и желания безкрай,
споменът ми ще ги запази –
и тях, и родния ми край.
© Никица Христов Все права защищены