РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат
процесии от мъртъвци безгласни,
изригнал вик, окаменял на прага,
да гледаш – никнат сенките безмълвни,
с жестоката метла на Баба Яга
да те присрещне мама с гръм и мълнии.
Смирено влязъл в стаята позната,
да вържеш с тел сърцето на бушона,
да те следи петното от стената –
там, дето беше старата икона.
Нима дойдох да чакам мирен заник?
И мойто слънце своя път измина?
Какви ти вопли на печален странник?
Роденият в пустини мре в пустиня.
октомврий 2007 г.
гр. Варна
--------------------------------------------------------
Б. м. Стихотворението е от книгата ми „Къща без икони“ (2008),
© Валери Станков All rights reserved.