Валери_Станков (Валери Станков)
1463 961
15.11.2022 г., 15:28 ч.

Роденият в пустини 

  Поезия
1111 3 12

РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ

 

- палинодия -

 

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне,

и сякаш за маневри се разгръщат

процесии от мъртъвци безгласни,

изригнал вик, окаменял на прага,

да гледаш – никнат сенките безмълвни,

с жестоката метла на Баба Яга

да те присрещне мама с гръм и мълнии.

 

Смирено влязъл в стаята позната,

да вържеш с тел сърцето на бушона,

да те следи петното от стената –

там, дето беше старата икона.

Нима дойдох да чакам мирен заник?

И мойто слънце своя път измина?

Какви ти вопли на печален странник?

Роденият в пустини мре в пустиня.

 

октомврий 2007 г.

гр. Варна

--------------------------------------------------------

Б. м. Стихотворението е от книгата ми „Къща без икони“ (2008),

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Древните римляни, майсторе, са казали нещо много мъдро: "В спора се ражда истината." Ако си позволя да бъда "палинодиен", ще добавя като край на нашия малък диалог: – Който знае истината, не спори! Извинете, че ви отнех от драгоценното време, доста са "чакащите" в сайта, които искат да си видят творбите отпечатани.
  • Нямам намерение нито да задълбавам в подробности, нито да водя спорове.
  • Хубаво е човек да се пита. В случая запетаята между "концерти" и "нито" във вашия коментар, майсторе, е задължителна.
  • А има ли безгрешни? По презумпция само Бог е безгрешен. Затова казах, че "Откровения" е школа. Тук всички научаваме по нещо. И всички понякога грешим. Хубав цитат!
    Дали не се пишеше запетая само пред втория съюз от двойките нито-нито, хем-хем, ту-ту дали-или и др. подобни?
  • Ако се вгледате по-внимателно, майсторе, ще забележите, че в предпоследното изречение на коментара ви има пропусната запетая между "концерти" и "нито" – "... но не могат да ги пеят на концерти нито да продават записите им." Много внимателно се вглеждате в грешката на Валя, а своята грешка не виждате. Ще си позволя да ви цитирам Евангелието от Матей: "И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как дръзваш да кажеш на брат си: „Нека да извадя сламката от окото ти.“, когато в твоето око има греда? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си." стих 7:3-5. Лек ден – и нека е добър за грешни и безгрешни!
  • Въвежда научен термин Ю. Кръстева, хубаво. Няма нужда да обозначаваме цитатите ли? Един научен труд от 1966г., дори и гениален, не може да отмени сега действащ закон. Предлагам на вниманието на творците нещо по-съвременно с последните актуализации:
    https://trudipravo.bg/znanie-za-vas/955-zakon-za-avtorskoto-pravo-i-srodnite-mu-prava чл. 24, ал.2 и 3. В научните среди е прието библиографското цитиране. То е по-подробно. Когато нямаше авторско право, някои преводачи станаха професори с чужди трудове. Някои наши певци станаха популярни, а и спечелиха по някой лев, с песни на свои западни колеги. Сега могат да си ги пеят под душа, примерно, но не могат да ги пеят на концерти нито да продават записите им.
    Валя, "от време на време" се пише като 4 отделни думи, не полуслято.
  • Не ги бъркам. Казвам, че имат обща морфема.
  • Трябва да се четат и по-дълги текстове. Четенето им и сляпото окато прави! Така човек няма да бърка понятието "палинодия" с понятието "палиндром". Ето още нещо по въпроса за интертекстуалността, написано от Гениалната Юлия Кръстева: http://bgphilology.blogspot.com/2015/09/blog-post_71.html
  • Не ми се четат дълги рецензии. Хващам се за морфемата, от която води генезиса си и палиндром. Противоположности са "изригналия вик" и "гръм и мълнии". Безгласните мъртъвци и "сенките безмълвни" добре кореспондират с тихата нощ и тихите ѝ пазви. Лирическите герои имат сходни профили. И двамата са самотници. Единият е отдаден на самота сред спомените за майка, бащин дом и родина, другият – роден самотник, мре самотник. Бих добавил, макар сред море от хора. Не изключвам тая възможност. Такава е съдбата на интелектуалеца, на твореца, често остава самотен и неразбран. (В "Сиротна песен" Дебелянов пише:"изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари." ) След прочита на "Роденият в пустини" стиховете на Дебелянов не са опровергани, противопоставени, отречени и имащи по-малко право на живот, каквито очаквания навява семантиката на палинодия. Докато П.Р. Славейков отрича и обезсмисля дори "Не пей ми се" първо със самия факт, че продължава да пише. А после го прави и съвсем буквално в текста.
  • Не е зле отвреме-навреме да понаучаваме нещо, затова за тези, за които палинодията е нещо екзотично, пускам линк - да попрочетат какво са казали някои по-умни от нас глави за палинодията на Валери Станков.
    https://liternet.bg/publish3/menchev/krile.htm?fbclid=IwAR3UkaN3A4_1c3SK5RwQNoVriQIsi2t624ltlvh0nh_57LDrp1UcOqURh8o
  • Има някакво противопостявяне. Различна версия. Паралелна, не диаметрално противоположна. По-скоро е контрапунк отколкото палинодния. Чак противоположност или отричане не бих го нарекъл. Аз имам подобна пародия.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/bohemska-parodiya
    П.Р. Славейков се отрича от "Не пей ми се" в "Жестокостта ми се сломи".
    Мисля, че човек може да бъде роден в една пустиня, не в няколко. Чисто физически погледнато. Доколкото схващам, не става дума за раждането поетапно на отделни качества на лир. герой във времето. Умирането може и да не е еднократно, ако приемем, че е възможно възкръсване. Или частично умиране – ден след ден, ми изглежда по-приемливо. И някак по-подходящо за метафоризиране.
    Тия процесии приех за легиони от живи мъртъвци. Би трябвало, щом правят маневри. Страшно е когато живите са мъртви, както писа Георги Заркин.
  • да вържеш с тел сърцето на бушона,
    да те следи петното от стената –
    там, дето беше старата икона.
Предложения
: ??:??