Дали сме ние някакви си вещи,
лутащи се във Вселената безлично?
Приемаме се за значимо нещо,
но рушим природата егоистично.
Морал и чест не ни интересуват,
забравили за простичкото щастие,
че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,
подчинени на кармичното всевластие.
Една Сакура с твърда нежност
по навик крие истинското си лице,
като самурай готова да докаже
стаената си обич в своето сърце.
Животът и Смъртта са едно и също,
те две страни са на житейския медал.
Изправим ли се пред огледалото в къщи
личи, че смисъла не всеки е разбрал.
© Вили Тодоров All rights reserved.