Дали сме ние някакви си вещи,

лутащи се във Вселената безлично?

Приемаме се за значимо нещо,

но рушим природата егоистично.

Морал и чест не ни интересуват,

забравили за простичкото щастие,

че „Вчера“, „ Утре“ - „Днес“ не съществуват,

подчинени на кармичното всевластие.

Една Сакура с твърда нежност

по навик крие истинското си лице,

като самурай готова да докаже

стаената си обич в своето сърце.  

Животът и Смъртта са едно и също,

те две страни са на житейския медал.

Изправим ли се пред огледалото в къщи

личи, че смисъла не всеки е разбрал.