Родина

Българийо, родино, майко свята,

земя изстрадала и възродена,

земя като една човешка длан,

пребъднала във времето - 13 века.

Земя с неземни красоти,

с високи планини и езера,

с гордия си тих бял Дунав,

с Черното море и слънчев бряг.

Защо избягаха чедата твои?

Нима зла мащеха си ти за тях?

И твойте плодове и красота,

не са достатъчни за тях.

Сред многото богатства - ти си беден,

не стигат те до твоето сърце,

и чувстваш себе си измамен и ограбен,

останал без достойнство - унижен.

Избягаха от немотия те в чужбина,

животът труден тук ги разпиля,

гурбетът тежък е за тях и труден,

но по-добър живот желаят те.

Ще дойде ден, в който ще се върнат

при свойте корени, на своята земя.

И с гордост те ще славят твойто име,

защото ти Родина си за тях!