Родино, преговарям те
родино преговарям те
във всички имена на стари улици
в учебниците по история
в старата лютеница на баба ми
новата я купувам в магазин
и обещава но не е същата
преговарям те с песента на Левски
сам е други няма
с Ботев те преговарям
и с други истини
истините свършват в митологии
и не мога да си спомня
не мога да си спомня защо
Емине коленичи
и на другия ден беше Емилия
не мога да си спомня онази
с любовното име Партия
водеше ме за носа ме водила
с топлата ù грижа
казваше ми какво мечтая
и мечтите си не мога да си спомня
родино преговарям те
и се страхувам
че ще се окажеш
само мой спомен
и тогава
аз ще съм ти родина
затова те преговарям
и те разказвам родино
пак поредицата претайно посветена някому
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
аз на тебе - ти на мене: тъжна, жалка картинка
-
"просто още един нуждаещ се от прожектори... " -
Идеми, аз съм "За" препинателните знаци. Копи-пействам едно изречение:
"водеше ме за носа ме водила". Сякаш на мен ми липсва едно "е". С Уважение! -
Иди доказвай, че нямаш сестра
-
здрасти и приятно ми е - към всички
Човечкова, ..к'во излезе - клишето е мой навик )))
;Рр
-
Бях решила да не чета коментара ти преди да напиша своя, ма на! Не стана така.Че има чувство има и други качества има, бих казала "хитър текст", а най-ценното според мен е, че е много, ама много далече от клишето, което си е твой навик деБе не се изразих добре, но по-добре не мога сега.
-
Много точно казано.
-
Без лозунги и чесане на езици...
Това е! Да не спираме, да я преговаряме!
Аплодисменти, Идеми! -
струва ми се, че в този текст, ако имаше запетайки след "родино" той би говорил много повече
подчератаването на обръщение към родината би я персонифицирало и отделило, преместило в друг пласт спрямо всички "архетипи", който я обославят* (*спред текста).
тогава отношението с родината би могло да се почувства като личностно и би въздействало повече... би се оказало и ключ за разплитане на текста
сега, без тези значещи запетайки, родината остава равна на лютеницата, името на улица... и всъщност, като е толкова като другото - какво е заревана толкова? безпредметно говорене, без заявяване на чувство и отношение: слаб текст!
тъй като познавам оригиналния текст(пък как ми се случило бе! ) зная, че има запетайки... и тогава на мен този текст ми въздейства далеч повече
сега ми е монотонно бърборене, без чувство и си мисля, че като няма мисъл и чувство - няма...... смисъл от тоя текст
наздраве!*
*най-дружелюбната дума -
Да, Родината не е виновна, не е виновна една или друга идея. Всеки от нас е виновен.
-
и всичките останали архетипи и въобще...и аз така.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно!
Гениално!
Аз също съм за индивидуализма, за разчупването на общоприетите норми...
По-добре без запетайки, отколкото да ги ръсиш със солницата!..
Майната им и на главните букви!(Не влагам ирония в думите си.)
... Обаче, "никога "мащеха" с главна буква и "Родина" с малка, дори когато съчетават един и същи смисъл"!(Средноазиатска пословица)
Благодаря за хубавото стихотворение!