родино преговарям те
във всички имена на стари улици
в учебниците по история
в старата лютеница на баба ми
новата я купувам в магазин
и обещава но не е същата
преговарям те с песента на Левски
сам е други няма
с Ботев те преговарям
и с други истини
истините свършват в митологии
и не мога да си спомня
не мога да си спомня защо
Емине коленичи
и на другия ден беше Емилия
не мога да си спомня онази
с любовното име Партия
водеше ме за носа ме водила
с топлата ù грижа
казваше ми какво мечтая
и мечтите си не мога да си спомня
родино преговарям те
и се страхувам
че ще се окажеш
само мой спомен
и тогава
аз ще съм ти родина
затова те преговарям
и те разказвам родино
пак поредицата претайно посветена някому
© Идеми Дойдеми Всички права запазени
Прекрасно!
Гениално!
Аз също съм за индивидуализма, за разчупването на общоприетите норми...
По-добре без запетайки, отколкото да ги ръсиш със солницата!..
Майната им и на главните букви!(Не влагам ирония в думите си.)
... Обаче, "никога "мащеха" с главна буква и "Родина" с малка, дори когато съчетават един и същи смисъл"!(Средноазиатска пословица)
Благодаря за хубавото стихотворение!