Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш
как раняват в себичност невинните.
Как прорязва езикът им – длан върху бузата,
отбелязваща на слабите силата.
Как отнемат съня, а после заспиват
доказали своето право безславно.
И питаш безкрайно: в кого е вината?
Но никой не те чува отдавна. ...