Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.

Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш
как раняват в себичност невинните.
Как прорязва езикът им – длан върху бузата,
отбелязваща на слабите силата.

Как отнемат съня, а после заспиват
доказали своето право безславно.
И питаш безкрайно: в кого е вината?
Но никой не те чува отдавна.

Притиска нощта със тежка завивка
тела без вопли, уморени от викове.
Какво им остава на тези деца?
Смелостта да бъдат един ден родители.