пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Sep 5, 2020, 6:22 PM

Родната къща 

  Poetry » Phylosophy
710 1 2

 

Къщата вече няма адрес.

Няма ги майка и татко.

Литнаха с птиците в топлия юг,

без да се върнат обратно.

Друга мазилка, ново дръвче.

Спретнат в зелено е дворът.

Спирам на входа, какво ме зове,

вече стопани са чуждите хора.

Лудост е може би. И по кръвта.

Чехли посочват вратата.

Кой ме очаква? Незнайна жена,

татко го няма, коси по нивята.

Пада отгоре бяло перце.

Пилци гнездят под стрехата.

Навярно ме помнят и дадоха знак -

сърцето е дом на земята.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Сърцето е дом на земята"
  • Много тъга има тук, Христина. Много болка..Човешко и истинско... С поздрав.
Random works
: ??:??