Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче.
Спретнат в зелено е дворът.
Спирам на входа, какво ме зове,
вече стопани са чуждите хора.
Лудост е може би. И по кръвта.
Чехли посочват вратата.
Кой ме очаква? Незнайна жена,
татко го няма, коси по нивята. ...