5.09.2020 г., 18:22 ч.

Родната къща 

  Поезия » Философска
737 1 2
Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче.
Спретнат в зелено е дворът.
Спирам на входа, какво ме зове,
вече стопани са чуждите хора.
Лудост е може би. И по кръвта.
Чехли посочват вратата.
Кой ме очаква? Незнайна жена,
татко го няма, коси по нивята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??