Nov 9, 2022, 5:51 PM

Родовата къща 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
279 0 1
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли,
с баба и дядо, а сега сме пораснали.
Те учеха ни на труд, честност и доброта,
и работехме заедно по тяхна заръка.
И мина време, и няма ги в къщата вече,
и светлината в прозорчето няма я, човече.
Родовата къща сега се руши сама,
няма го в нея на старата къщата духа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??