9.11.2022 г., 17:51 ч.

Родовата къща 

  Поезия » Философска, Гражданска
255 0 1
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли,
с баба и дядо, а сега сме пораснали.
Те учеха ни на труд, честност и доброта,
и работехме заедно по тяхна заръка.
И мина време, и няма ги в къщата вече,
и светлината в прозорчето няма я, човече.
Родовата къща сега се руши сама,
няма го в нея на старата къщата духа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??