Родство

Jul 5, 2011, 7:57 PM

Poetry

417 0 2

Родство

На теб приличам, планина.

Тъй както ти в студени нощи

трепериш с хиляди листа,

така и аз в беда и горест

трептя с премръзнала душа.

И както твоето търпение

понася подлост и злини,

така и моето смирение

пречиства ме и ме теши.

В дни пролетни, когато цяла

си младост, сила и копнеж,

и всяко стръкче избуяло

излъчва мирис лек и свеж,

напомняш ми на мен самата

под слънцето на любовта.

И аз тогава ставам сякаш

цъфтящо клонче, светлина.

Ти пазиш под скали и храсти,

дълбоко в своите недра,

следи и спомени за страсти

и рани, тайни не една.

У мене също се укрива

най-съкровеното ми АЗ -

то като изворчета живи

надига видимия пласт.

Когато ти си наранена,

изпитвам болка и вина.

И съм нещастна, и смутена...

На теб, приличам, планина.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rozza (Радка Миндова)

2011-07-06T07:09:45+03:00

Отдавна мисля по темата.Трудна е, но при теб се е получило.
Поздрав!!!
Eia (Росица Танчева)

2011-07-06T06:48:47+03:00

Поздравления за творбата! Много ми хареса.