Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах,
разделяйки го с непознати хора.
А после под звездите си създавах
и хляб. И дом. И вишня в двора.
И виждах, коленичила на прага,
в смирение и трепет да ме чакаш -
една такава мъничка и блага,
очите си по мене да изплакваш. ...