Niveana (Емилия Николова)
42 167
Jul 3, 2010, 7:48 AM

Рожден ден 

  Poetry » Other
1547 0 6

Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.

И залъка оскъден побеждавах,
разделяйки го с непознати хора.
А после под звездите си създавах
и хляб. И дом. И вишня в двора.

И виждах, коленичила на прага,
в смирение и трепет да ме чакаш -
една такава мъничка и блага,
очите си по мене да изплакваш.

Животът ни е въртележка...
Я виж, на гроба пак кокиче.
Напролет искам да те срещна,
напролет пак да ме обичаш.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Накрая ме жегна!С поздрав!
  • Наистина качествено написано и с чувство! Поздрав.
  • Наистина ли сме пропуснали това брилянтно стихотворение да премине край нас, загледани в собствената си нива. Толкова истинска, топла и докосваща сетивата ни поезия. Благословен съм, че те срещнах. Ив
  • Пишеш много чисто и искрено!
    Впечатляваща поезия наистина!
    Благодаря!
  • "Животът ни е въртележка..."

    Докосна ме и ти благодаря, а също и на Бианка, че ми го посочи.Разтърси ме...
  • Как е пропуснато това невероятно стихотворение?!...Та то докосва толкова струни в душата!
Random works
: ??:??