Niveana (Емилия Николова)
42 167
3 jul 2010, 7:48

Рожден ден 

  Poesía » Otra
1546 0 6

Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.

И залъка оскъден побеждавах,
разделяйки го с непознати хора.
А после под звездите си създавах
и хляб. И дом. И вишня в двора.

И виждах, коленичила на прага,
в смирение и трепет да ме чакаш -
една такава мъничка и блага,
очите си по мене да изплакваш.

Животът ни е въртележка...
Я виж, на гроба пак кокиче.
Напролет искам да те срещна,
напролет пак да ме обичаш.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Накрая ме жегна!С поздрав!
  • Наистина качествено написано и с чувство! Поздрав.
  • Наистина ли сме пропуснали това брилянтно стихотворение да премине край нас, загледани в собствената си нива. Толкова истинска, топла и докосваща сетивата ни поезия. Благословен съм, че те срещнах. Ив
  • Пишеш много чисто и искрено!
    Впечатляваща поезия наистина!
    Благодаря!
  • "Животът ни е въртележка..."

    Докосна ме и ти благодаря, а също и на Бианка, че ми го посочи.Разтърси ме...
  • Как е пропуснато това невероятно стихотворение?!...Та то докосва толкова струни в душата!
Propuestas
: ??:??