alida (Алида)
11 11
Dec 25, 2011, 7:05 PM

Рождение 

  Poetry » Other
604 0 2

Сами сме се родили и сами
посрещат пак Рождението някои.
Но май не сме, не сме били сами,
щом има за кого да се разплачем.
Щом има за кого да се усмихнем.
Щом има за кого да ни боли.
Щом дишаме със мисълта за някой
и тихо пламъче във нас гори.

Щом можем да си вземем от билите
- мил, спомен – бащин благослов.
От днес – къс обич от добрите.
От утре - нов, рождествен зов.

© Алида All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че ти е харесало стихчето ми. Благодаря за коментара! Честита Коледа!
  • "Щом има за кого да се усмихнем.
    Щом има за кого да ни боли.
    Щом дишаме със мисълта за някой
    и тихо пламъче във нас гори"

    Така е истинско!И вярно...
    По средата сме.Между билите
    и между оставащите...
    Прощаваме и пак броим усмивките,
    с които можем да пропъдим самотата...
Random works
: ??:??