alida (Алида)
11 11
25 dic 2011, 19:05

Рождение 

  Poesía » Otra
620 0 2

Сами сме се родили и сами
посрещат пак Рождението някои.
Но май не сме, не сме били сами,
щом има за кого да се разплачем.
Щом има за кого да се усмихнем.
Щом има за кого да ни боли.
Щом дишаме със мисълта за някой
и тихо пламъче във нас гори.

Щом можем да си вземем от билите
- мил, спомен – бащин благослов.
От днес – къс обич от добрите.
От утре - нов, рождествен зов.

© Алида Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че ти е харесало стихчето ми. Благодаря за коментара! Честита Коледа!
  • "Щом има за кого да се усмихнем.
    Щом има за кого да ни боли.
    Щом дишаме със мисълта за някой
    и тихо пламъче във нас гори"

    Така е истинско!И вярно...
    По средата сме.Между билите
    и между оставащите...
    Прощаваме и пак броим усмивките,
    с които можем да пропъдим самотата...
Propuestas
: ??:??