Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство,
а падат те в нозете ми, обути
в илюзии, вмирисани на вакса
и в скъсани от носене минути.
Разкъсва се завесата - небесната.
прожекторът на слънцето угасва.
Декорите от къщи и дървета,
пълзят към мене. Тягостно и тясно е. ...