22.01.2008 г., 17:18 ч.

Роля 

  Поезия
673 0 30
Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство,
а падат те в нозете ми, обути
в илюзии, вмирисани на вакса
и в скъсани от носене минути.
Разкъсва се завесата - небесната.
прожекторът на слънцето угасва.
Декорите от къщи и дървета,
пълзят към мене. Тягостно и тясно е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??