Apr 15, 2017, 8:34 AM

Романс 

  Poetry » Love
416 0 0
Китарата разплака струни.
В звъна й - болка, обич, зов...
Дълбок, съдбовен драматизъм.
Съдбовен - като нашата любов!
"Към хоризонта с тройката летим"...
Летим! Китарата звъни,
а гласовете ни се гонят
и се преплитат с жаждата на птици...
напиращо вълнение във нас
разнежва тъмните зеници.
Летим в безкрая! Ти и аз,
и тази песен - необятна като степ, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Марковска All rights reserved.

Random works
: ??:??