Apr 15, 2017, 8:34 AM

Романс 

  Poetry » Love
385 0 0
Китарата разплака струни.
В звъна й - болка, обич, зов...
Дълбок, съдбовен драматизъм.
Съдбовен - като нашата любов!
"Към хоризонта с тройката летим"...
Летим! Китарата звъни,
а гласовете ни се гонят
и се преплитат с жаждата на птици...
напиращо вълнение във нас
разнежва тъмните зеници.
Летим в безкрая! Ти и аз,
и тази песен - необятна като степ, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска All rights reserved.

Random works
: ??:??