Китарата разплака струни.

В звъна й - болка, обич, зов...

Дълбок, съдбовен драматизъм.

Съдбовен - като нашата любов!

"Към хоризонта с тройката летим"...

Летим! Китарата звъни,

а гласовете ни се гонят

и се преплитат с жаждата на птици...

напиращо вълнение във нас

разнежва тъмните зеници.

Летим в безкрая! Ти и аз,

и тази песен - необятна като степ,

като копнеж, и като вечността...

.... С последния акорд - въздишка

китарата потъва в тишина...

Загубили усещането  за вина,

преплитаме ръце. Мълчим!

... Дали ще пеем пак,

или със тройката - мечта

завинаги ще се простим?