esfir (Есфир Асфар)
85 358
Jan 16, 2011, 2:06 PM

Розата 

  Poetry » Phylosophy
650 0 7

Благодарност да дариш

на всички светли същества,

които подкрепят те

 по тежкия ти път, осеян със бодли...

 

Наградата е там, в далечината -

прекрасна роза най-благоуханна,

светеща, грееща,

 излъчваща светлина...

 

Като най-прекрасен диамант шлифован

от най-добрия майстор в естеството с името Бог...

 

Благодаря за туй тъй ярко съвършенство!

Благодаря за таз излята Благодат!

Благодаря, че почвам вече да разбирам

смисъла на думата Любов!

 

Когато слънцето изгрее -

 и дъжд ръми, и вятър вее,

какво остава на Душата,

 освен да се радва и смее?

 

Нима сме ний създадени със незнание,

за да придобием свое знание

за разширяващото се съзнание?

За форми слънценосни,

непознати нам до днес,

 за други висши форми на Любов...

© Есфир Асфар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??