esfir (Есфир Асфар)
85 358
16.01.2011 г., 14:06 ч.

Розата 

  Поезия » Философска
649 0 7

Благодарност да дариш

на всички светли същества,

които подкрепят те

 по тежкия ти път, осеян със бодли...

 

Наградата е там, в далечината -

прекрасна роза най-благоуханна,

светеща, грееща,

 излъчваща светлина...

 

Като най-прекрасен диамант шлифован

от най-добрия майстор в естеството с името Бог...

 

Благодаря за туй тъй ярко съвършенство!

Благодаря за таз излята Благодат!

Благодаря, че почвам вече да разбирам

смисъла на думата Любов!

 

Когато слънцето изгрее -

 и дъжд ръми, и вятър вее,

какво остава на Душата,

 освен да се радва и смее?

 

Нима сме ний създадени със незнание,

за да придобием свое знание

за разширяващото се съзнание?

За форми слънценосни,

непознати нам до днес,

 за други висши форми на Любов...

© Есфир Асфар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??