Nella_gold (Нели )
841 4525
Oct 10, 2007, 9:15 AM

Розата 

  Poetry
989 0 24

Изгря, усмихна се отново слънцето,

стопи със топлина

замръзнали  картини по стъклата.

 

Зимата по тях рисуваше цветя.

Но слънцето със ласки

разнежи ледената й усмивка.

 

Загледах се в цветната градина -

на розовия храст крепеше се

една забравена от мене роза.

 

Да. Не исках да я късам,

да я карам да умре във

стъклената ваза на прозореца.

 

Затова оставих я на розовия храст,

защото ароматът й ме очарова,

та тя не можеше  в стъклен свят да диша.

 

И днес посрещна слънцето с усмивката

на ледена кралица,

и нищо, че сърцето й изстива,

преражда се за нов живот – неустоима.

 

NG/nnn

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??